За гледането на бебето

Преди да започна този пост, искам да разясня: всяка майка сама решава как ще отглежда детето си. Тук ще споделя мненията на някои автори, които страшно много са ме впечатлили и при отглеждането на моето дете винаги се сещам за техните думи и практики.

Но това е начина, по който аз се грижа за бебчо, не е нито препоръка, нито съвет, нито пък критика към останалите практики за гледане на бебе! Просто споделяне на опит и лично мнение (това е личен блог, все пак). Ето ги и авторите, които според мен си струва да прочетете (копирала съм няколко извадки от техни текстове).

pexels-photo-48643

  1. Милена Динкова – „Любовта – какво не знаем за нея“:

„Логическото мислене се развива чак някъде към седмата година. … Например ако майката на едно бебе е в стаята и си играе с него, то изпитва радост и се чувства обичано, защото получава внимание от нея. Когато тя не е там, то изпитва гняв и тъга. Бебето няма способността да си обясни, че майка му е отишла да приготви храната му и всъщност през това време се грижи за него. Единственото, което разбира, е „Майка ми е тук, значи ме обича, аз съм щастлив“ или „Нея я няма, значи ме е изоставила и не ме обича. И аз мога да загина, щом нея я няма“. Това са много мощни емоции, които буквално връхлитат децата. На дълбоко ниво, вътре в себе си, те знаят, че тяхното оцеляване зависи от родителите, от големите. Затова са изключително привързани към тях и силно притеснени, когато мама и татко ги няма или пък реагират по някакъв начин негативно спрямо детето.
Малкото човече няма разсъдливостта на възрастния и неговата логическа интерпретация на ситуацията.“

Този текст може точно да опише как се грижа за сина ми. Изобщо не съм съгласна, дори съм против, практиките за оставяне на бебето да си реве, за да се „научело“! На какво да се научи точно? На ред и дисциплина? Да се научи, че майка му също има нужда от време за себе си? Да се остави бебчо да реве, за да му се покаже, че няма кой да му обърне внимание или какво? И как едно бебе ще се „научи“ на това, като няма логическо мислене?!

Синът ми е гушкан, и целуван, и носен на ръце всеки път щом заплаче! Защо ли? Защото е само бебе! Беззащитно мъниче, което има нужда от майка си и което не може само да се справи с каквото и да било.

А колкото до това, че по този начин бебето се „разглезва“ – прочетете текста по-горе и следващите по-долу. Характер не се изгражда в бебешка възраст.

pexels-photo (19)

2. Мириам Сежер – „Ако бебетата можеха да говорят“:

„Трябва да си дадем сметка какво караме да понесат новородените, когато ги посрещаме така. Бебето се появява на света и в момента, когато губи всичките си ориентири, ние го взимаме и поставяме под ярка светлина; отнасяме го в друго помещение, претегляме го голо, което е огромен стрес, защото то се оказва без обвивка; измерваме го, като го изпъваме, докато то все още не се е разгънало и ще го прави постепенно, понякога в продължение на доста седмици; определяме големината му; пъхаме в устата му тръба, за да изсмучем слузта; мием го, насапунисвайки го, за да махнем налепите, и така размиваме обонятелните следи на кърменето; слагаме му капки, от които му щипе на очите; обличаме го, нещо, което то не обича; често го и парфюмираме, което убива обонянието и апетита му; слагаме му шапка и го тикваме в кувьоз, като изрично забраняваме на майката да отваря кувьоза и да гали бебето, за да не го простуди… Какво означава това в света на едно новородено? Да чува непознати и често много силни гласове – те му пречат да долавя тези на своите родители, които вече познава, да му е студено, да го бършат, да е заслепено, чужди ръце да боравят с него с повече или по-малко нежност…“

Смятам, че раждането е страшно не само за майката, но и за бебето. То не знае какво се случва. То трябва да се научи на много нови неща още с появата си на бял свят. И кой би му помогнал, ако не майка му?

С постоянство, грижи и много любов, синът ми се научи за месец да се храни (на гърда), да се къпе (без да плаче), да се радва на масаж (като стои мирен). Храня го, когато той сам си поиска и детето си расте щастливо. Не спазвам някакъв график, режим или каквото и да било на кърмене. И да – кърмя го и през нощта, ако се събуди! Не го оставям сам да се „нареве“. Дори няма да коментирам старото “правило” да се кърмело през 3 часа…

field-of-rapeseeds-oilseed-rape-blutenmeer-yellow-46164

  1. Unicef – за ранното детско развитие:

Емоционалната стабилност и чувството на доверие се изграждат също през първите няколко години от живота на детето и по-късно стават основа за всички важни взаимоотношения – с връстници, колеги, партньори и по-възрастни, и дори със собствените деца.  … Можем да кажем, че този критичен за развитието на детето период предоставя огромни възможности за човека, но е също така и период, в който тези възможности могат да бъдат изгубени. Неподходящото възпитание в първите години на развитието на детето по-късно прераства в чувство на неудовлетвореност от живота, нарушава отношенията, води до трудности в обучението, хранителни разстройства, високи нива на престъпност и насилие, зависимости, и други лични и социални проблеми.“

„Чрез доверието, изграждано между детето и майката (или грижещия се за него възрастен) през първата година от живота, се полагат основите на общуването, любовта, взаимността в живота ни на възрастни.“

„В първите месеци от своя живот бебето има жизнена нужда да бъде докосвано, прегръщано и ограждано с любов. Известно е, че ако детето се докосва и гали дори за 10 минути на ден, това стимулира мозъчното му развитие. Този ранен период е ключов за емоционалното развитие на малкото дете, способността му да изгради привързаност и за взаимоотношенията му с околните.“

С таткото искаме бебчо да расте щастлив и безгрижен, затова се грижим и за емоционалното му развитие. Постоянно му говорим и му обясняваме какво се случва (нищо, че е бебе!). Правехме го още преди да се роди, докато беше в корема.

За тези, които се интересуват: в повечето градове (във Велико Търново със сигурност) Unicef организира работилница за бъдещи и настоящи родители. Участието в нея е напълно безплатно, проектът се нарича „Да пораснем заедно“. Горещо препоръчвам!

leaves-fall-colors-rainbow

  1. Д-р Уилям Сиърс – „Книга за бебето“

„Проблем ли е бебето да спи при вас във вашето легло? Не, не е проблем! Бяхме смаяни от това колко много книги за отглеждане на бебета категорично отричат тази универсална и проверена от времето практика на сън. Ами да отменим тогава самото майчинство или да забраним сладкишите с ябълки! Как е възможно самозвани експерти по родителска  грижа да се обявяват срещу онова, което науката е доказала, а родителите знаят от векове: повечето майки и бебета спят най-добре заедно, сгушени един до друг!“

„Представете си, че вие самата сте бебе. От какво щяхте да се нуждаете в дадената ситуация, как бихте искали да реагират родителите? Ако бяхте бебе, как бихте желали да прекарвате нощите: самички в тъмна стая зад някакви решетки или сгушени удобно до любимите си хора, единствените и най-обичаните от вас в целия свят, само на сантиметри от кърмата и успокоявани от познатите ухания, звуци и движения на онези, на които имате пълно доверие? О, нощният живот е удоволствие!“

Синът ми през деня спи в своето легло, което е в нашата спалня. Да, той спи в нашата стая. Не защото няма свободна стая за него, а защото така сме решили и защото така е по-добре. През нощта спи в нашето легло, между мен и баща си. Сигурна съм, че сънят му е спокоен, защото когато се обърне на едната страна вижда мен, а на другата – татко си. Какво по-добро от това? Да го оставим сам в друга стая, за да е неспокоен и разтревожен? Мерси.

pexels-photo (2)ghjkcgh

  1. Д-р Харви Карп – „Най-щастливото бебе“:

Лечение с гушкане: съчетаване на петте правила в една съвършена рецепта, с чиято помощ да си осигурите щастието на бебето си.

Не е нужно да сте ядрен физик, за да станете чудесен родител, но има някои дребни трикове, които ще ви помогнат да си свършите по-добре работата.“

Виж: Д-р Карп и четвъртият триместър

flowers-desk-office-vintage

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s