Да се завърнеш. От Португалия

Прекрасната Португалия. Топлото време, топлите хора, топлите сърца и усмивки. Как се завръщаш от там в България?

Първите ми дни в България, след като се прибрах от Коимбра, бяха меко казано доста депресиращи. Да, радвах се да видя семейството си. Радвах се на приятелите си, които много ми помогнаха да навляза в нещата, които се случват във Варна. Обаче имаше нещо, което не е както трябва.

beach-holiday-vacation-arm

Работата беше там, че т.нар. Erasmus experience наистина е „once in a life time“. Четох и за т.нар. “Post-Erasmus depression”. Наистина си съществува. Свикваш на един начин на живот и изведнъж сякаш се връщаш в реалността. Скучната реалност при това. И само търсиш начин да се върнеш към предишния ти лайф стайл.

Е, при мен не беше само това. Обикнах Португалия. Обикнах начина на живот там. Спокойствието. Усмивките. Не бързащите за никъде хора. Обикновените разговори с непознати в меркадото.

Помня, че когато се върнах, на няколко пъти щях да бъда прегазена на пешеходка пътека. Тогава във Варна никой не ти спираше, въпреки че пешеходеца е с предимство. А в Коимбра, колите спират още преди да си стъпил реално на зебрата.

Помня, че един приятел доста ми се беше издразнил, след като закъснях 15 мин. за среща. Нямах основателна причина да закъснея, просто… Не знам, в Португалия закъснение от 30 мин. не беше закъснение.

pexels-photo-100671

Добре че най-добрата ми приятелка живееше с мен в Коимбра и тя ме разбираше. Разбираше как се чувствах при завръщането в България. И така трябваше отново да свикна със сивите и мрачни хора, с изнервените служители и шофьори… С депресивната обстановка, с незначителните разговори кой какъв телефон си купил, със зубърските истории в университета…

И толкова години по-късно все още ми липсват слънчевото време, портокалите, които растяха в задния ни двор на къщата, излизанията с приятели, които продължаваха до  7 часа сутринта, триповете до малки градчета, решени в последния момент и пресните сладки с кафе на слънчевата плаца… Не драматизирам, никак даже. Просто има доста неща, които не се забравят, а остават в сърцето ни и са част от нас.

pexels-photo-167703

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s